Оригинални екологични идеи от бъдещето

02.02.2015

  Източник: hicomm.bg

    Автор: Стоян Тошев

...........................................................................................................................................................................

Тъй като населението на Земята продължава да се увеличава, а природните ресурси които черпим са невъзстановими, в близките години човечеството може да се сблъска с проблеми, свързани с производството на енергия, храна и чиста вода.

 

Напредъкът на науката и технологиите обаче обещават непрекъснато, че няма да ни изоставят в тази борба. Че ще бъдат „изнамерени“ нови технологии, начини за чист добив на енергия, за природосъобразно земеделие, незамърсяващ начин на живот. Понякога новите постижения на науката изглеждат прости и хитроумни, а разгледани по-внимателно те може да предложат наистина зашеметяващо добри възможности и да ни предоставят нови източници на ресурси.


 

Кулата Warka

От всички африкански държави, Етиопия е може би най-засегната от недостига на вода. Жените от селските райони са принуден да пътуват всеки ден на дълги разстояния, заедно с малките си деца за да получат вода за пиене. Която в повечето случаи е много кална и замърсена от отпадъчни води или от животински остатъци.


Едно иновативно решение би могло да бъде Warka – специална структура, разработена от двама италиански инженери, базирана на хитроумен принцип за кондензация на вода от атмосферата. Проектната височина на спасителната водна кула е около 9 метра, като теглото и е само 60 килограма. Изградена е от бамбукова основа и специални полимерни материали, които могат да улавят и събират кондензираната вода. Warka инсталацията на всичко отгоре е и лесна за разполагане – 4 човека могат да я сглобят сами само за няколко часа, както и лесно да обучават останалите за начина на построяване и работа.

 


Според проекта, подобно съоръжение може да събира до 100 литра вода на ден (от водни изпарения) без проблем, благодарение не само на формата си, но и на специалния найлонов вътрешен балон.


На етиопски език warka означава „дива смокиня“, която расте в страната и е символ на плодородието и щедростта. През тази година е планирано няколко такива събирателни кули да бъдат инсталирани в различни села из страната. Ето как един изненадващо прост, евтин и находчив дизайн може евентуално да реши доста проблеми на хората.


 

Енергийната кула

Принципът на тази кула за добиване на енергия е точно обратният на вече познатите ни „слънчеви кули“ при които се използва движението на затоплен въздух отдолу нагоре. Вместо да нагрявате долната повърхност и да разчитате на издигането на топлия въздух нагоре, туквъздухът се охлажда и пада надолу. За да постигнат това, учените са създали специална система разпръскваща вода в горната и част, създавайки ефект на дъжд. Въздухът се охлажда заради изпаряването на водата и тъй като студеният въздух е по-тежък той се спуска надолу по кулата. Разположените в основата и турбини се задвижват от въздушното течение, задействат динамо и генерират ел. ток.


Според изчисленията за да е максимално ефективна подобна кула трябва да е висока близо 1 километър, което е 3 пъти повече от Емпайър Стейт Билдинг. Но пък ако се построи ще бъде относително евтина, въпреки размера си, както и ще работи ефективно в държавите с по-топъл климат.

 


Като добавка към „зелените“ и възможности, кулата ще може да спестява половината от разходите за обезсоляване на водата за канализационните и напоителни системи, които днес се хвърлят за специални съоръжения. В огромните басейни с морска вода, които ще се разполагат до кулите могат да се развъждат стотици хиляди тонове риба, а генерирането на по-хладен въздух частично ще се отрази на климатичните особености на региона и ще спомогне за развитието на селското стопанство.

 

 

Един от сериозните проблеми, който стои пред проекта е не само гигантските размери и рисковата инвестиция, но и факта, че с времето солта и други отлагащи се вещества ще се полепват и наслагват върху турбините, като ще възпрепятстват работата им. Тоест ще има допълнителни разходи по ремонт и поддръжка.

Биохолодилник

Не, не съм объркал името – холодилник е „хладилник“ на руски. Още преди няколко години, през 2010-а руският инженер-дизайнер Юри Дмитриев показва идеята си за бъдещето на хладилниците по време на състезанието Electrolux Design Lab. Вместо да залага на стандартните части в един съвременен хладилник, той предлага хранителните продукти да бъдат съхранявани в специален биополимерен гел, който абсорбира топлината от тях и на всичкото отгоре сияе (свети). По този начин 90% от пространството на хладилника ще е използваемо, а такъв тип хладилници ще могат да се предлагат в най-различни форми и големини, защото врати и лавици просто липсват. Дори ако искате ще можете да сложите хладилника си и висящ на тавана.

 


Разбира се, засега подобна идея не е реализирана, защото все още няма технология, която да осигури ефективната работа на хладилника, но предложението показва как наистина биха могли да изглеждат хладилниците към средата на века. Енергийната консумация на традиционните хладилници, дори на най-пестеливите заема около 8-10% от всяка домакинска сметка за електричество. И от първата идея за създаване на хладилник през 1748 година, през създаването на първия прототип през 1920 до днес тази технология не се е променила кой знае колко много. На всичко отгоре знаете, че тя работеше доскоро с много вредните фреони, а дори днес използва химични агенти за да охлажда деликатесите ви.


 

„Минеядецът“

Повече от 50 милиона противопехотни мини остават все още заровени и забравени в земята на държави, като Ангола, Камбоджа, Афганистан, Ирак и Мозамбик – епицентър на сериозни военни конфликти. Хора все още губят живота си, ръцете или краката си, заради тази скрита опасност. За да се обезвреди една-единствена мина, общите разходи са около 1200 долара, а като имате предвид, че само в Ангола заровените мини се изчислява да са около 20 милиона… То сметнете сами – 24 милиарда долара разходи за разминиране!

 


Масуд Хасани, афганистански инженер и бивш бежанец е проектирал нискобюджетно устройство (Mine Kafon), което може да помогне за целта. Предупреждавам – то не е робот! Неговият странен прототип тежи колкото един нормален човек – 70 кг. Това тегло е достатъчно много да активира заровена мина, но от друга страна е достатъчно ниско, за да може устройството да се движи от… вятъра! Отвън то е изградено от бамбук и биоразградима пластмаса, като напомня главичката на цветето глухарче. Движи се подобно на търкалящите се из американските пустинни местности топки изсъхнали плевели (tumbleweed). Едно такова търкалящо се устройство може да обезвреди до 3-4 мини, преди да бъде унищожено и спряно. А в същото време цената за изработка е… 40 долара!

 


Дизайнът на Mine Kafon включва още вграден GPS, чрез който можете да задавате маршрут на движение, както и да запълвате карта на обходената вече местност. Въпреки всичките си обещаващи характеристики, проектът още се разработва, като се изчистват недостатъци. Като например невъзможността да се обезвредят все пак всички мини по пътя, откъдето е минал. Освен това повърхността по която се движи трябва да е относително равна, без големи дупки, възвишения или висока растителност. Следващите варианти на Mine Kafon вероятно ще са оборудвани с електрически двигател и детектор на метали, за да е по-сигурно, че няма пропуснати мини.


 

Аерогел

Аерогелът не е нещо толкова ново. Това е изкуствено създаден плътен материал, получен от силициев гел, чрез премахване на всички течности така, че молекулярната структура остава непокътната. Аерогелът се състои на 99.98% от въздух, което го прави изключително ефирен, но и крехък. Въпреки това такъв материал може да издържи тегло до 4000 пъти повече от собственото! Само че не трябва да се огъва или усуква – може да се счупи.

 

 


Днес аерогеловете се използват в космическата индустрия и дори в актуалните мисии – като например събирането на прах от комета, или пък като лек изолационен материал. Към момента учените се опитват да постигнат по-голяма здравина на гела и устойчивост към външни въздействия. Аерогелът се нарича още „замразен дим“, но той по-скоро има изолационни качества и може успешно да се използва да изолира и запазва топлината на помещенията, които обитавате. Ако това скоро се случи, то енергийната ефективност на жилищата ни ще се повиши значително.

Биологични фенери

Не знам дали ще повярвате, но много учени днес работят усилено над създаването на нови растения, които да съдържат гени на светещи животни, като например светулка или медуза. Целта на експеримента обаче не е толкова романтична (да подарите на любимата си светеща роза) – по-скоро е практична – да се подмени градското осветление с подобни енергийно ефективни „живи фенери“. Така не само ще се спести огромно количество енергия, но градовете ще се превърнат в красиво осветени от живи организми места.

 


Учени от Щатския университет в Ню Йорк тестват вграждането на гени от биолуминисцентни бактерии в растения така, че последните да започнат да светят. Засега експериментите са успешни и те вече имат светещи в тъмното екземпляри. Целта е – създаване на цели сортове растения, които ще се засаждат и израстват самостоятелно на определени места, като нощем ще… светят вместо уличните лампи.


 

Слънчева печка

Отново – не е нещо много ново, но е хитроумно, супер евтино и екологично. Ако можем да наречем това „устройство“, то е създадено така, че да концентрира слънчевите лъчи използвайки огледална, отразяваща повърхност (метална).

 

В сравнение с конвенционалните печки, тази ще удължи времето ви на готвене с 10-15% повече. Но пък няма да ви изхарчи и стотинка електроенергия. В развиващите се страни, където хората нямат възможност да се сдобиват с всички благини на цивилизацията, такива хрумвания могат да бъдат изключително полезни. Безценни. Освен това те биха облекчили и проблема с добива и разхода на дървесина, особено в пустинни райони, където такава просто липсва.


Слънчевата печка е много малка, компактна и дори лесно може да се разположи и използва от деца.


 

Вибрираща платформа

Основният проблем с новите източници на енергия, като например вятърни турбини и слънчеви панели (освен цената) е, че тяхната инсталация изисква големи, свободни площи. В допълнение на това те буквално „развалят“ пейзажа. Двойка вятърни турбини на фона на заснежените красиви върхове може да изглежда приятно, но… представете си гора от хиляди такива, пречеща на гледката ви?

 


Едно интересно хрумване, борещо се с подобни проблеми може би е инсталация, която да плува на морската повърхност далеч от брега. През миналата година по време на състезание за дизайн – Land Art Generation Initiative (LAGI), дизайнерът Феликс Чонг представя своята вибрираща платформа – разположена на повърхността на морето и събираща енергия посредством опънати специални платна. В добавка на вятърната енергия, която ще се акумулира по този начин далеч от оживените райони, под носещата платната платформа са разположени още един тип генериращи енергия устройства – такива, използващи енергията на вълните. Последните не са нещо ново, но в комбинация с добива на енергия от вятъра започва да става ясно, защо младият дизайнер получава множество адмирации за своя проект.

още>>

прочетена: 2578 пъти